от Тъмното...

Ангелите не сънуваха,

от дяволско безсъние,

За да стигна твоя Рай, бих оставил своя Ад.

Облаците се страхуваха,

Че беше, Пълнолуние –

За да дойда в твоя свят, бих напуснал тоя град!

Чувствата не съществуваха

Сменени от желание,

Твоето начало, идваше след моя край!

Хората не се сбогуваха

Така – от разстояние,

Думите от моя ад, са празни в твоя Рай!

Днес крилата пребоядисваме,

грешките ги разпродаваме,

Свършваше ли моя брод, някъде пред твоя съд?

Но след краткото пречистване,

все ‘мръсни’ си оставаме,

Всяка стъпка се обръщаше, по твоя дълъг път?

Ангелите не сънуваха

От дяволско безсъние,

Вече всеки слънчев ден, бях заровил във нощта.

Ангелите се преструваха

Понякога, в безумие,

Светеха със светлина,но от тъмната страна!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf