МОНАХИНЯ

Покрих с/ъс/ забрава същността си,

зарових спомени и нови мисли посадих,

раздрах с/ъс/ гневност съвестта си,

и гордостта си с мощна сила примирих.

Оставих само слабостта си,

да ме възпира, за да не греша,

че в/ъв/ желанията на плътта си

аз мога пак да съм харесвана жена.

И се стаих, по кротка от тревата

поканих мъката, приех скръбта

прегърнах примирено самотата

поставих си за цел да игнорирам радостта.

С/ъ/с тих поклон отказах светски да живея,

зачаках кротичко да дойде старостта,

тя може да успее да ме вразуми,как нея

да потуша и да не очаквам - Любовта!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf