УХАНИЕ В МРАКА

Извиканите спомени... мълчат,

живеят в сенките, душите ни превзели,

нахапана съм... от любовен благодат,

светът не е... за грешниците ослепели.

Не е за мен и теб... изсечени в тъмата,

погребахме се, беше на разсъмване,

камбаните разсичат милостиво мрака,

едно ухание... молитва е за сбъдване.

И в откровения... зазидали телата,

по клепките... ванилов аромат,

ръцете ти прекършени... ме чакат,

да те обвия... и да изиграя... шах и мат.

Напуканите мисли... оживяват хладно,

стръвно, те съзнанието замерят,

от самовлюбеност... са обладани,

живота ни поделят... лицемерят.

И някой трябва страницата да затвори,

другия... от чувствата да пощади,

виковете... на душите да отрови,

аз ще бъда... само не тъжи....

24.08.2008г.

Посветено

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf