Причините които правят всяка жена грозна душевно I-ва част ( 5)

I

***5***

Беше късно и единствено дете. Баща й беше доцент по електротехника в Техническия университет, а майка й научен сътрудник към Института за защита на растенията. И двамата бяха прехвърлили петдесетте.

Катерина щеше дълго да помни тая кошмарна вечер със събирането в парка след мача на 22 май. Ивелин я изпрати до дома й. Тя остана с него пред входната врата на улицата до двадесет и три часа, за да чака Ивайло, който бе отишъл заедно с всички останали да изпратят Гергана. В групата на изпращачите беше и Юлиян.

Тя не говори почти нищо по пътя към дома си. Думите на Ивелин също не достигаха до съзнанието й. През цялото време си представяше пренебрежителната няма усмивка на Юлиян, когато всички я нападнаха вечерта в парка. Той не каза нищо, лично тoй не я обиди, но не я защити, нито дори прояви някакво разбиране. Според поведението му стана ясно, че споделя мнението на останалите, или поне се опитва да им подражава. Тя искрено го ненавиждаше вече, но не можеше да се пребори с чувството на срам, неудобство и ужас от случилото се. Стоя като героиня до 22.30 часа в парка, въпреки, че вечерния й час беше 22.00 часа. Остана още един час с Иво на улицата пред дома си, въпреки че знаеше че е прекалила, което сигурно щеше да вбеси родителите й.

Родителите й почти никога не се караха, но се държаха хладно и отчуждено към нея след неспазването й на уговорените правила. Най – вече не можеше да понесе мълчанието на майка си, която можеше да мълчи повече от седмица, както се беше случило в средата на месец март, когато Катерина забрави да изхвърля кофата със смет, след като майка й изрично й се обади по телефона да й напомни.

Тази вечер очакваше да бъде по- лоша от всякога. Никога не бе закъснявала повече от 15- 20 минути. Въпреки това у нея се надигаше някакъв бунт срещу всичко, което се беше случило. Частично обвиняваше майка си и баща си, защото не я възприемаха по начина по който другите родители възприемаха децата си: без вечерен час, с разговори за живота, с обяснения на света и любовта от абсолютно неизвестната й страна. Тя знаеше, че Елица споделя всичко за взаимоотношенията си с Атанас с майка си, която винаги я разбирала и й давала съвети. “ Ние сме като сестри и тя ми е най- близката приятелка”- споделяше Ели. Майката на Катерина казваше : “Любовта е болест, която може само да ти обърка живота” и “ В едно семейство са важни уважението, разбирателството и общите цели, всичко друго е илюзия “, или : “ Чувствата са признак на слабохарактерност у човека.”

Именно заради всичко това, тя реши да покаже на родителите си, че вече е голяма и може да взема сама решения, както всички останали, като прехвърли през мисълта си :” Какво пък толкова могат да ми направят, освен да се цупят някой и друг ден?.” От друга страна беше задължена на Иво да му прави компания, докато чака брат си, защото единствено той не се повлече след останалите, а простичко каза : “ Ивка, ти като искаш върви! Аз ще те чакам пред Катеринини.”, което значеше: “Аз въпреки всичко и всички, ще я изпратя .“ Не, че това можеше да изчисти мръсотията, която щеше да е около нея още месеци на ред, но в онзи момент жеста му бе много ценен за нея. Не защото я беше страх от тъмното, през парка и след 5 минути в къщи, а защото поведението му и помогна да не се чувства съвсем сама и отхвърлена с презрение от всички.

*****

Затвори тихо входната врата отвътре и пристъпи на пръсти. Знаеше, че ще я усетят и се настройваше първа да вдигне скандала: за това, че се държат се нея като бебе, че не я разбират, че никой не се интересува от нея, с изключение на оценките й в училище и дали е яла три пъти на ден. За секунди прехвърли два пъти на ум гневното си изявление... и го забрави, защото приближавайки врата на хола, чу гласа на майка си с много висок тон:

- И не ми казвай, че е само едно мило дете с хъс за живота, което се нуждае от рамо в ! Тия вече не вървят.

Катерина застана до тежката двукрила врата, за да чуе повече, убедена че разправията е по повод закъснението й.

- Ти си параноичка! Писна ми от глупостите ти. Питаш ли ме в какво напрежение живея, за да запазя спокойствие в дома си с човек като тебе?- “Да вярва ли на ушите си? Баща й я разбираше, дори явно я защитаваше”. Тя се прилепи още по- плътно до вратата, за да чуе повече.

- Не ме прави на глупачка! Погледни се! Мъжете, като станете на тази възраст, сякаш превъртате. Как не се спря?

- Нищо не се е случило- продължаваше се баща й – всичко е обект на твоите фантазии.

- И предния път казваше така, а едва не се разведохме – почти истерично крещеше майка й.- Прави каквото искаш, но не искам това момиче повече да звъни вкъщи.

- Тя се е обадила служебно...

- В 10. 30 вечерта? Ти май ме бъркаш с някого. Мислиш ли, че съм глупачка?

- Хайде да спра да ходя и на работа, за да си спокойна. Искаш ли? – вече и баща й повишаваше тон.

Катерина разбра, че в проблема не е тя. Дори схвана за какво става въпрос. Явно беше, че проблема беше новата асистентка на баща й. Той често говореше за нея. Умна, амбициозна, практична... Винаги я даваше за пример от близо месец насам. Но защо това дразнеше майка й? Не можеше да помисли дори, че баща й може да е виновен за нещо. Той винаги беше сериозен, но с младежки дух, внимателен и грижовен към семейството си. Говореше строго и убедително.Едновременно с това имашеше страхотно чувство за хумор и много приятели. Постоянно го търсеха по телефона.

- Не ми изкривявай думите! Да си мислил преди да се жениш. Сега имаш семейство и отговорности. Ако беше въпроса само до мен, отдавна да те бях изгонила, пък прави каквото щеш. – Катерина разбра, че нещата не отиват на добре. Реши, че присъствието й ще вразуми и двамата, който и да е виновен. Бавно и безшумно натисна бравата на вратата и тихо я открехна. От шума, майка й се обърна към вратата и промълви стреснато:

- Кате, ти откога си тука? ... Не си ли легнала, още?

Майка й, дори не бе разбрала, че тя чак сега се прибира. Значи нещо много сериозно се е случило. Катерина забрави за скандала, който щеше да вдига. Забрави, дори че има проблем с вечерния й час.

- За какво се карате? – успя само да попита плахо.

- За нищо конкретно. Нищо не е станало. Ти какво чу? – продължаваше да пита майка й.

- Нищо – излъга Катерина – само разбрах, че се карате. – Баща й мълчеше, вторачил се в един от ромбоидите на чипровския килим.

- Отивай да си лягаш, виж колко часа е! – майка й я хвана за рамото, разтвори широко с другата си ръка вратата и я придружи до стаята й.

- Къде беше до сега? – затваряйки вратата на детската стая, попита тя.

- Правих компания на Ивелин, докато чакаше Ивката, пред къщи – оправдателно продължи Катерина. Знаеше, че каквото и да каже, скандал нямаше да има. Знаеше също така, че майка й е достатъчно разстроена . Осъзна, че много я обича и не иска да я ядосва повече. – Защо се карахте с татко?

- Не сме се карали, само си говорихме. Хайде събличай се й си лягай! И загаси лампата! Утре ще четеш.

- Събота вечер е мамо...

- Не е в това въпроса. Очите се развалят на лампа. Какво искаш отсега да сложиш очила ли? - Майка й остана докато Катерина не се пъхна под завивките. После я зави грижовно . Каза “ Лека нощ”, изгаси сама светлината и излезе от стаята.

Катерина бръкна под леглото, извади фенерче и книга и освети под двойното одеало “ Фортуната и Хасинта” – книгата, която също и забраняваха да чете. Именно за това я четеше скришно. Официално продължаваше да си чете Йовков. Беше сигурна, че никой нямаше да дойде да я провери тази вечер дали спи. Отвори отбелязаната страница, но не успя да се концентрира върху текста. Не знаеше колко време е минало, изгаси фенерчето и захвърли книгата. Стъпвайки в тъмното, отиде до вратата на стаята, но нищо не се чуваше, въпреки, че светлината от хола се процеждаше слабо и тя знаеше, че родителите й не са легнали още. Седна на ръба на леглото, обхвана главата си с ръце и дълго мисли: За несправедливостта на живота, за това че хората са готови да кажат на черното бяло, за да угодят някому, за това, колко обиди и унизения ще се наложи да понесе, заради наивното си увлечение..., за любовта... Какво всъщност беше любовта? И къде да я търси сега? И изобщо трябва ли й? Поведението на Юлиян, притесненията на Елица, разговора, който подслуша на вратата на хола тази вечер у дома си, всичко това и показваше, че това не е онова чувство описано в книгите- на трепет, на радост, на щастие, а напротив води само до усложнени ситуации и сплетни, до разрушаване на връзки и на семейства, до разочарования и болка. Ето и скритата под леглото книга и тя разказваше същото: за да е щастлива едната жена, то другата трябва да е нещастна. Не може ли да е другояче : Да се обичат двама, без никой да не може да подложи на съмнения чувствата им. Със сигурност Юлиян не беше този човек за нея. А как й се искаше. Повече от половин година си съчинява хиляди случки и споделени чувства с него. Само една вечер бе достатъчна, за да разбие илюзиите й. Беше й празно. Той не я интересуваше вече и тя не можеше да си представи какво ще прави всяко голямо междучасие и кого ще очаква след часовете. А трябва ли изобщо да има някой? По скоро трябва да си мисли как ще се оправя и защитава от нападките и обидите на всички. Щяха да научат и осмокласници и шестокласници, а сигурно и някой от учителите и родителите за таз- вечерната й излагация. Все пак трябва да се справи! Ще си държи високо изправена главата и няма да им обръща внимание, дори когато срамът и на притеснението я гризат от вътре. Колкото до момчетата : Никога повече нямаше да обръща внимание на никого. Ще мисли само за този, който е сигурна, че я харесва и то трябва да го е чула предварително и да е убедена в това.

Докато хаотичните й мисли кръжаха, тя се опита да заспи. Ляга по гръб, по корем, на страна. Става, сяда на леглото, пак ляга. Нямаше ясна представа и отговор на нито едно от нещата за които мислеше. Последно си спомняше, че през прозореца видя, как навън се развиделява...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf