След като: часовниците се престорят на заспали и нощта опитва да върви на пръсти,а звездите слизат да разчупятледа в нощен бар,аз съм облечен в бяло.Подарък от русалка.Пред забравено пиано от трамвая,много тежък рок прави от облаците фрегати.И в моите крайбрежия слизат ветрове.С неудържимата милувкапо платната има бряг.Поетичен клубна невъзможните души.С незапазените маси,за преливаща романтика.Аз съм същия.Поет от южния атлас.В лирична дълбочина и в разговори на отритотърся светлина за очи.Мислено благодаря -за листа...Но защо да пиша,когато пламъкът трептив усещане на близост.Муза премахва случайно водораслоот моята съдба.А погледите са измислица, в часа,когато четки на небесни великаниси почиват.И капе залезв лиричен сок.Ще издържа ли този поглед?Или клепачите ще бъдат цветя?В синьо:част от верността -въздухът да бъде свобода.Поетичен клубв крайбрежна мелница,където те оставих -начало от посоки.Момиче от божествен залив,утеха и думи - за вечен фар...Жадувам всяка невъзможност:души да са поетичен вик.
Павлин Пушкаров2008-08-24без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от поемата -------------------------------------------------------------------------------------------------------------