Твърде много те обичам за "Завинаги!",
твърде малко те привиличам за "Сега!",
твърде слабо грее огънят в гърдите ти,
за да се слее любовта ни във една душа.

Твърде малко отвращавам те за "Никога!",
твърде много те ухажвам за "Сега!"
твърде кратко трае тук животът ни,
за да удави любовта ни под дъжда...

И какво се крие, всъщност, във "Завинаги!"?
Нима надежда? Или някаква съдба?
Нима романтика? В утехата, че винаги
ще бъдем както сме били и досега.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Dylbokov
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-08-23
прочитания: 121
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405