ЛЮБОВТА НА ВАМПИРА

Аз бързам да те взема -

дано не ме превари Утринта...

Сърцето ми ще бъде пепел в караката,

брат заклет съм на нощта!

И тъмните коне на моята карета,

устремено бягат подир сенките...

Гласове шептят - зад тайнствена завеса

и ме водят с копринени ръце...

Принц съм аз на клоните извити в небето.

Моят лик в луната е заключен.

Плач на прилепи...

Пеперудени криле.

Очите ми - които в мрака стряскат,

как притворил съм сега...

За твоите мигли плачат-

сега затворени в сън блажен.

Не ме сънуваш ти навярно...

За теб съм аз кошмар студен.

Но сърцето ми -

дихание погаснало от векове,

то разтапя се и удивлява,

пред девичите ти колене...

... И ще вляза тихо в твоята спалня,

където нежно душата ти диша...

Целувка - така погребална,

копнежно ще впия в шията...

Клепките ти - как ще трепнат!

Като звъннали цветя в мрака...

Моя си - не ще те вземат=..

Ще те нося дори през зората!

А ръцете ми - отронена пепел даже да станат,

ще помнят те с прокълната,

измислена вечност,

ще сещат... белотата ти!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf