Сънят на мечките

Много болка във мене се крие
като просяк от хорски очи
и сърцето ми призрачно вие:
кой си ти, кой си ти, кой си ти?

Лоша дума подхвърлило времето
за приятел от негов другар,
а за мен са вината и бремето:
замълчал, замълчал, замълчал.

Цяла вечност на пътя на робството,
вярващ мир, че покой ще роди;
изоставил и себе си с родството,
пак сгреши, пак сгреши, пак сгреши!

Днес стоя със народа да пия
за това, що били сме преди,
а ми идва аз сам да се бия,
че се спи, че се спи, че се спи...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf