Аз не мога да бъда твоя,
нито пък ти мой изцяло
и двамата добре го знаем,
но все повече се желаем...

Защо сме с тях тогава?

Всеки ден ги лъжем,
всеки ден отричаме,
че не сме се виждали
и не се обичаме,
че сме успели да се забравим
и отдавна любов с теб не правим...

Но кого ли лъжем,
кого заблуждаваме
щом всяка нощ самотни до тях си лягаме??

Целувките им горчат ни
прегръдките ни задушават
и имат телата ни,
но не и сърцата...
Защото моето при теб е,
а твоето при мен е
така е било и завинаги така ще бъде...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tonitka82
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-23
прочитания: 66
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405