Плачът отеква... Разкъсани сърца оставят диря...
И назад не гледат... там е ада...
Дяволи в дома им песни свирят
и душите режат - стръвно, без пощада...

О, сбогом роден дом, ти бе тъй светъл,
но имаше съдба тъй страшна и зловеща...
Прости, че днес пустееш, а ние сме далече...
Сърцата плачат... че другаде те няма да те срещнат...

Зли демони от пъкъла сега във теб пируват...
И там царуват, сам сами, но до кога...
От далеч щом просълзена те погледна...
искам да се върна, но не мога... и си тръгвам със тъга...

Прости и сбогом, роден дом, ти бе тъй топъл...
Сега обгърнат си от студ и пустота...
Небето гледам... знам, че няма да се върнем...
В сърцето ми завинаги оставаш... Храм от светлина!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vivi_pd
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-08-23
прочитания: 210
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405