ПРЕСИТЕНИ ОТ НЕВЪЗМОЖНОСТ

Краищата порозовели на деня,

отиваха си... тъжно разпиляни,

една сълза изплакана в нощта,

със истината озаряваше съня ми.

И тихо беше... дяволски смълчано,

и пепелно минутите се влачеха,

и тъмнината времето превземаше,

в душите... всички скрито плачеха.

Луната... като сводница надвиснала,

накъсваше последните дантели,

избягваше да среща нечии сънища,

чрез сетива заспали... късаше постели.

И бавно стъпвайки, зората стенеше,

разпръскваше... божествен ореол,

изместваше... опиянени пошлости,

зазиждаше кошмара... беше гол...

И беше време... време да излезеш,

от дебрите на адска тъмнина,

за себе си... без чувства да разкажеш,

да облечеш... душата във слова.

23.08.2008г.

Филма на Сидни Полак "Такива каквито бяхме".

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf