САМОУБИЕЦ

Аз не искам повече соленото на изгревите над морето.

Даже пясъкът ме щипе неприятно...

Мълчат вълните в своите влажни изпарения

и умът се лута там,където,

мрак шепти стихотворения...

С меката пот на жаркия август,

с тихата негова смрад на жлъч и отрова -

с техния спомен желая да тръгна,

преди есента да ме грабне с нескритата си меланхолия.

Самотна сянка по брега -

едва вървя през някаква смола...

И фалшиво влюбено момче целува

престорно,отвратително момиче...

Те няма да ме зърнат в мрака;

притворили очи порочно,

не виждат даже и луната...

А тя ме гледа, гледа -

с едва изгряло кърваво око.

И като девойка болна, кривогледа,

се хили с неискрено добро.

Ето, тук вълни ще ме погълнат,

с коси оплетени в мазут.

Все по-навътре ще ме дърпат,

но няма аз да сещам смут.

Да пия... да пия искам и да вдишвам,

тая черна и дълбока ширина -

искам дробовете си изпълнени с медузи, с рапани,

с фин и наркотичен пясък...

И очите ми - кукленски разтворени,

ще са за миг от тъмното разбрани...

С набъбналите бели пръсти,

на гнил и на противен труп -

ще милвам дъното, ще търся...

Ключът ръждив за своето сърце,

което със смях фалшиво-груб,

захвърлих в една неразцъфтяла утрин,

преди един солен и щипещ изгрев...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf