и плътта бе обладана след умора лъжлива, като удоволствие стипчиво след чаша вино. ` и рови се в устоите от срам след счупен лешник - измисляйки печал, макар и напразно... ` и болка дива се докосва ровейки спасение... каква дивна самота - зад блаженана врата !