Гладки, остри камъни
и прашна пътека
до "Белия дом"
ни отвеждат
Тишина навсякъде цари,
изсъхващи цветя
в застояла вода
се веят.
Къщичка до къщичка,
а покрай тях - болка и тъга.
Хиляди сълзи в земята са попили,
от плачещи сърца и разбити души.
За този дом покана няма,
няма усмивки, има тъга,
няма целувки, има само
последни думи....
Обичта ни в скръб се превръща,
мъката рани ни причинява.
"Белият дом" с черните кръстове.......
В него Смъртта
любимия човек ни отнема.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
ПОЧИВАЙ В МИР БАБО !!!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rento
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-22
прочитания: 178
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247619
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81874
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405