Свободата е мит

"Не на площадите - а в нашите души
Тя - Свободата - се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се приема и предава тя в наследство."
Христо Фотев

Така е, драги мой. Поетът си го е казал много точно. Не другите, а ние сами си създаваме свободата.Тя не зависи от никoй друг освен от нас. Или я има, или не. Затова и за някои хора думата свобода е равнозначна на смърт. Обикновено когато тези хора чуят "свобода" правят асоциация със страх, несигурност и неизвестност. Има и такива с по-бедна фантазия, за които свободата е:петък вече на кръчма без жената или цяла каса бира само за мен.
Всички тези типажи, които описах наричам съвсем простичко - сиви хора. Без нагласи, без възгледи. Нещо липсва в тях. За това са сиви. Липсва им цветовата гама от усещания към съвършенството. Единственото, което можеш да усетиш в тя е страх... Защо ли? Ако нямаш стремеж към свобода към какво имаш? Всичко се превръща в една голяма безсмислица, а това плаши.
Свобода... Свобода... Свобода... Като повтарям думата, душата ми се изпълва със сладост. Една такава мека, топла вълна на надежда ме залива и света светва.
Какво си мислиш като чуеш свобода? Аз май за... Птиците, слънцето, безкрайните зелени ливади и планинските чукари. Мисля си за орлите и затова как усещам полета им като свобода. Когато се преродя искам да съм орел, защото той е сам и свободен. Липсват му болката и предразсъдъците, които спират нас-хората да летим. Липсва му страхът, че вместо да полети ще падне. Липсва му убеждението, че свободата не съществува. Липсва му страха да остане неразбран. Той разбира единствено вятъра и слънцето. А те са свободата, защото не могат да бъдат описани...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf