От шепите на властното безмълвие
се храня със трошици самота.
И тръгвам по високите си хълмове
да гледам към мъглите на света.

Раздухва вятър сиви слепоочия
и изповедно в мислите свисти.
Живях ли в битие от непорочие,
когато смърт желания лъсти?

Намерих ли под чергата си ключове
за тъжни, неотворени души?
Очи, желали приказното случване,
които няма кой да утеши...

И още ли мълча пред огледалото,
запазило черти от нощен дим,
щом в образа ми губи се началото
на онзи смисъл, тъй необходим?

Навярно е съдба, на длан рисувана
и в бръчките - прорязан, стръмен път.
Животът е надежда за лекуване,
а лекарят, уви, мълчи отвъд.

(От "Тленен остатък")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-22
прочитания: 163
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405