|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ледени Стени
| посветено на Desert_Rose |
протягам се към теб... да те достигна няма кръвчици от сърцето падат в стон как искам да положа аз ръка на твойто рамо и да поема... в мене... този мрачен тон
да - дявол ако трябва аз ще съм за всички хора да може ангел да съм аз за тебе само и кървав и пребит ще ставам без умора дори и сламка в теб да няма - да се хвана
обичам те аз тъй безумно силно едва ли бих могъл дори да ти опиша от този хлад... сърцето как кърви обилно докато ти на метър от ръцете ми издишаш
и ден след ден през стената аз те гледам разпънал аз ръце на нея, в опит да те прегърна а ти се отдръпваш...само ставаш все по-бледа... аз впил до кръв съм нокти... а не мога да те върна
обръщаш се към мен с усмивката си ведра усмихвам се и аз със сетни сили горяща болка чувствам - не е щедрост - по скоро бих избрал да бяха ме убили
и страдащ, изнемогващ, бесен стоя и гледам как свършват ти сълзите и сякаш твоят път дори е доста лесен когато Всичко бавно ми изгнива пред очите...
вали ме дъжд... а в огъня на Ада бродя Да се предам ли? ха... няма да я бъде тая и ако трябва - тъмнината с тебе аз ще водя ще бъде както казах - с теб ще съм до Края
стоиш облегната на таз стена прозрачна и плачеш, страдаш зад тази тънка нишка лед и драпам аз във нея смъртно и невзрачно ала не мога... не мога да достигна теб
обичам те... макар не мога да докосна и болката и красотата скрита ала прекрасно е и този кръст да нося и в твоя хладен лик да скитам
така ти казах аз на старта и така ще стане! ще блъскам аз гърди безсилно в стената обречена докато кървящ и хладен на земята и аз не падна в болезнен гърч... от любовта ми... от теб... отречена
и сетния ми стон ще бъде колко те обичам и сетен път ще кажа колко си красива ще мога аз от там в душата твоя да надничам от Там... приветствам тази вечност сива
Посветено на стените, които внезапно изграждаме пред носа на любимия човек, било за да предпазим него, себе си, или защото сме свикнали да бъдем сами И на всички, безумно инатливи и глупави като мен, които прекрачват всякакви граници за да преследват целите си
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zahvurlen
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-22
прочитания: 127
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52731
Съобщения: 247545
Лексикони: 2507
Коментари: 81871
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|