|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Любов
Жена си!... като милувка, стон и блян!
Синеят като езера очите ти...
Устни от копнеж и огън изтъкани,
ласкави и меки ме докосват...
Омайно биле има, в твоите целувки.
Дъхът ти - пролет медоносна е...
Цветя набирам и ги слагам, в скута ти,
пулсът на живота да намеря...
Когато ми говориш, ражда се мелодия,
звънят и пеят чанове родопски...
Разсипаното злато на косите ти докосвам,
и се сливаме, изгаряме!
Танцуват самодиви, в призрачни одежди,
превръщайки в поезия страстта ни...
Обичам те, обичам те... обичам те!
И зная, моя си! Завинаги!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: antoan1antoan
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-22
прочитания: 94
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52735
Съобщения: 247619
Лексикони: 2507
Коментари: 81874
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
