|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
КАТО ДЕЦА...
Кога ли ще порасна...
Изглежда, до самия си край ще бъда същата наивна глупачка, каквато бях преди 15, преди 20, преди 30 години. Неразумно дете, което иска да разбере света, гледа го с чисти очи и чака светът да му отговори със същото...
Напразно ли чакам, бързам ли, много ли искам?
Какво всъщност искам?...
Един приятел - да заровя лице в гърдите му и да изплача всичките си сълзи. Да не пита за нищо. Да не ме утешава. Да не бърше сълзите ми. Просто да положи силна длан върху главата ми и да чака да се наплача. Да е готов дълго да чака, защото очите ми са извори - имам сълзи да удавя цялата вселена!
И тогава...
Тогава ние двамата - тази, която умее да плаче, и този, който умее да чака - ще поставим началото на нов човешки род. Хората ще се разбират без много думи. А най-хубаво ще е това, че колкото и да пораснат, ще си остават чисти.
Като деца...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Slava56
раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2008-08-22
прочитания: 49
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52735
Съобщения: 247619
Лексикони: 2507
Коментари: 81874
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
