Любовта не е и не може да бъде ежедневно присъствие. Тя е само глътка чист въздух в задухата на дългия ден. Тя е полъх нежен на вятър, идващ отдалече и отиващ надалече...
Трепва лист, докоснат от вятъра, и отнова застива в сънно спокойствие...
Задава се буря.
Листът се извива в безумен танц, откъсва се от дървото, носи се с урагана, стене от болка и възторг!
Но...и най-силната буря утихва. Заспива вятърът...
А листът?
На земята...
На купчина с други отронени листи, простенва от болка под тежки обувки. Чака своя вятър - да го понесе на крилете си, макар и за кратко!
Чака.
Все по-измачкан.
Все по-увяхнал.
Чака последната буря да го върне там, откъдето е тръгнал.
Но връщане няма.
Спи вятърът, бури не ражда...
Любов е първият полъх на вятъра. Всичко друго е блян недостигнат.
...
А може би греша? Може би все пак "Всичко е любов"?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2008-08-22
прочитания: 46
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405