Трудно ми е да осъзная тази проста истина - човек може да причини болка на някого с това, че го обича. Може би защото много късно го разбрах.
Прости за болката! Прости ми за това, че те обичам!
Аз вече съм ти простила за заблудата, в която ме държеше, може би от страх да не ме нараниш.
Но запомни!
Когато знаеш, че някой те обича, а ти не можеш да му дадеш това, което очаква да получи, кажи му го навреме! Не се страхувай, че ще го заболи!
Несподелената любов е като тумор, който разяжда гърдите и на двамата. Дълбоко страда влюбеният, но не по-малко страдаш и ти от невъзможността да му дариш любов. Наистина, страданието възвисява духа, но може и да те опустоши докрай. Лекарствата не ще помогнат. Колкото по-скоро се намеси скалпелът, толкова по-добре.
О, как боли след операцията! Как трудно се излиза от упойката!
Но това е болката на изцелението, поносима е. Защото знаеш, че след нея животът започва отново.
А щом има живот, ще има и любов.
Декември, 1993
...
А ако се окаже, че туморът е бил злокачествен?
Декември, 2002
...
Още търся лекарството. Ако някой го е открил, нека ми го изпрати! Моля!
Май, 2007
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Slava56
раздел: Проза -> Миниатюри
публикувана на: 2008-08-22
прочитания: 70
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247619
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81874
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405