В сблъсък, нечакана среща с болка, чувам познатите думи от детството "Потърпи, ще отиде на кучето!" "потърпявам" и... отболява ме. После едничка сълза се търкулва точно както тогава, за кучето... че не му е никак лесно да e кучето на точно мойте болки. Юначна съм за триста, /съдейки по раните/, щом в болките растем кога най-сетне ще порасна?