ПОГУБЕНИ В СПАСЕНИЕ

Аз нощна съм... и мрака обитавам,

от светлината бягам, с нея ослепявам

във дълбините скрита... там живея,

със мислите кристални, дишам и копнея.

В небесен плащ... загърната оставам,

с Вечерницата... тайно разговарям,

оглеждам се в очите на Луната,

със звезден прах... измивам сетивата.

От нежността се крия необятно,

загърбвам нови... тръпнещи следи,

загубвам се в омайното начало,

на бяла страст... във ранните зори.

Потъвам в погледа ти, пристана го няма,

закрит остава във невиждащи очи,

забраната... разумната преграда,

която ще ни съхрани във черни дни.

Изсичам вярата, че времето е вечно,

че няма да потънем неоткрити,

и нашата размяна... е цената

в която заживяхме тайно скрити.

И бряг съзирам във очите закопнели,

дъжд изпращам и без милост го проливам,

заричам се.... за сетното спасение,

раните в душите... да изтривам.

Вълшебна съм... и обичта ни разгадавам,

разтварям се във форма, звук и цвят,

със ангелски крила... оставам,

предричам те... в съня ще те спася от грях.

22.08.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf