Червена роза

Беше топъл летен ден,
слънцето галеше нежно косите ми,
аз бързах, имах среща с теб
и пламъчета трепкаха игриво в очите ми.

Сърцето ми препускаше щуро,
кръвта бушуваше като ураган,
случваше ми се някакво чудо,
ти все пак си истина а не жадуван блян.

Погледна ме нежно-за мен бе непознато
прегърна ме топло-за добре дошла
и вместо аз, да носех нещо дори и малко
ти ми подаде червена роза в ръка.

Тя бе всичко за мене,
частица от теб имах до себе си аз
и сега я поглеждам с умиление,
знак на любовта е тя за нас.

Ще я пазя като очите си-обещавам,
ще я милвам и говоря като на малко дете,
тя винаги за мен ще остане,
мостът от твоето до моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf