Кой ме вика, кой ме чака?!
Кой утеха търси в мрака?!
И с прегръдката си тъмна ,
иска аз да го обгърна?
Тъй душите утешавам,
нежнотъмно им припявам!
Крият се във мен горките,
даже и от тях самите,
в моята въздишка тъмна,
чак додето се разсъмне!
И в прегръдката ми нежна,
някоя душица грешна ,
спира дъх да си поеме -
миг покой, и свойто бреме
тежко мята пак на рамо -
с мен спокойно им е само!
Хората обичат мрака!!
Щом са тъжни - все го чакат!
А когато слънце грее,
крия се да оцелея,
слънцето не ме обича,
с него сме така различни!!
Туй е моят път извечен,
чак до следващата вечер!
Кой ме вика, кой ме чака,
вечно ваш приятел - мрака!!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: hrizantema
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-21
прочитания: 138
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405