събуждам се, сякаш вчера продължава...
скрий вкуса на кръвта, скрий го..
липсва ми нещо толкова огромно.
въртя се като тяло на конци без съзнание.
беше там винаги,
встрани от мислите ми.
говори ми! насочи ме!
пази ги! не им позволявай да се изядат!
кога не гледах?..
трябва да е някъде тук...
пръстите опипват далечните ъгли.
кое е по-ценно?
не давай път на болката...
съмнявам се в думите ти,
губя цветовете на съзнанието ти,
любовта ти не изглежда истинска
Виж само стените!
... нещо, с което да се гордея...
заключих го вътре...
заключих го вън...
върховете на пръстите почти потъват...
но е студено.
Нямам мечта.
... дори една
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: abased
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-21
прочитания: 149
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52735
   Съобщения: 247619
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81874
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405