Копнеж

Планинската верига се простря пред мен

и пътят в нея се изгуби.

Денят умря преди да е роден,

небето свъси вежди и учуди

с внезапния си гняв горите стари,

и мъдри, и зелени като пролет;

в миг птиците във страх крила събрали

стремително снижават своя полет.

Небето като камък натежа,

разроши къдрите му сприхав вятър

и всичко някак странно побеля...

Зачупи своите бляскави ръце

и глухо зарида само небето;

посегна и докосна със тъга

недевственото тяло на полето.