Дори не мога да заплача...
само нещо отвътре ме сплесква.
Сега съм и жертвата, и палача
и сама рисувам си портрет-гротеска...
Не, не, не... сънувах достатъчно балади.
И покрих земята с пепел. Изгарях на клади.
Не, не, не... плувах в достатъчно твои думи.
И изтърках си подметките. Чувствата ми бяха друми...
Дори не мога да заплача...
Да плача на воля, да ридая със глас.
Утайката остана и нагарча...
Да нагарча, да ми напомня за твоята власт.
Да, да, да... постлах ти червения килим.
И очаквах заедно да изиграем ролите във този филм.
Да, да, да... говоря именно за тази сцена,
когато душата сама назаде поема...
Дори не мога да заплача...
От поддържащите роли най боли.
Между светлините на очите си се влача.
Хайде, заплачи... Не текват и проклетите сълзи...
Да... не, не! Любовна драма...
Happy end - не, такова нещо няма.
Не... да, да! Сюжетът се обърка...
Аз все така не плача... и се побърквам...
