Обречени души

Душата ми е нежна пеперуда,

копринени кадели там преда...

Политам в полъх непринуден,

красива приказка, ухае Любовта.

Душата ми е огън незапален,

подредена, чиста, чакаща искра...

Не сън и не мираж бленуван,

оазис ражда топлината в твоята ръка.

Душата ми е пристан, вечен бряг,

погален с изгрев, в прилива утихнал...

В сърцето се разлиства див, омаен цвят,

душата си на моята завинаги обрекъл.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf