Признай си. Тъжна е раздялата
след толкоз хубав, слънчев ден.
И нищо, че за тебе съм *живялата*,
сълзите си преглъщам, с дъх стаен...
И зная. Утре ще се чуем.
Навярно ще се видим ний дори.
Но вечерта, пътеката от думи,
заглъхнала е и боли...
Очакване. И тръпки недоизживяни
проплакват в този късен час.
В душите мислите шептяни
останаха дълбоко в нас...
И всеки ляга и прегръща
на другия лицето във съня,
и само споменът ни връща
уханието нежно на деня...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-21
прочитания: 150
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52731
   Съобщения: 247545
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81871
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405