Дъжд... от спомени на тежки капки се отрони по чаршафите... Въздишка тиха като пясък се рапръсна във нощта ми... До теб достигна само моето дихание със морски мирис на сълза солена... А от плътта ми луната жадно грабеше любов... Без обещания. И две звезди пияни объркано се взираха в очите ми. Щурците свиреха до лудост песента ни... А ти ме гледаше. За първи път смирена...