ТИХО СТЪПВА ЛЮБОВТА

От бавни стъпки... приказки редя,

сънувам образите, неродени,

разплитам тайни и зачевам сетива,

издишвам стонове любовни, онемели.

На кръстопътищата, смело аз заставам

и път избирам... сляпо вдишвам мрака,

от теб превзета... пак оставам,

за да прогоня с глас, дъха на тъмнината.

И във кристалите надеждно се стопявам,

че времето е пътник без посока,

от кражби... демонски, жестоки

ограбен някак си... изнизва се живота.

Но вечност има... вричащо открита,

приема ни в любовния подслон,

солта на сълзите по чувствата се стича,

издигнахме... душевен Пантеон.

И щом сърцата... заедно препускат,

а мислите познават се отдавна,

приспани сме... от обичта вълшебна

и замълчи, навън е тихо... любовта е тайна.

21.08.2008г.

"Има само един единствен вид любов, но с хиляди различни копия"

Ларошфуко

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf