|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Като сянка...
Като сянка след мен върви болезнената обич...
Остави ме поне за миг, проклетнице, върви!
Чувам стъпките на споменът далечен,
чувам лабиринит нов за мен да се строи.
Приближава зводът, кошмарът вечен...
Душата ми не спира да кърви.
Стига болка, стига вече...
Мразя те, моля ти се разбери!
Мразя те, за дето те обичам,
мразя те, за дето всичко в мен за теб крещи,
мразя те, за дето нощем в любов все се вричам,
мразя и себе си, за дето сърцето ми за теб тупти.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: silver_heart
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-07-24
прочитания: 229
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52731
Съобщения: 247545
Лексикони: 2507
Коментари: 81871
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
