Високо

Разкъсал тъмното на мрака,

захвърлил тягостен модел,

прекрачил граници под знака,

несигурно значима цел,

презиращ подли подаяния,

примамливата за душата стръв,

преминал в риска разстояния

с горчив привкус на стичаща се кръв,

разпорил в тъмното на мрака

заключения в мен портал,

не бях от болката разплакан,

от бурята излизам цял,

законите на Мърфи пренебрегвам,

минавам през портала като дим,

с въжета на промяната пристегнат

ловя мига неуловим,

следите се оказаха дълбоки,

а тъмното е в черния си цвят,

небетата са все така високи,

ще привнеса у тях от моя свят,

захвърлям старата си кожа,

на светлото тъмнееше едва,

не мога будните да не тревожа

с размирните до смърт слова,

небетата са моя пристан,

високото е сигурната цел,

обаче в трансферната листа

в трансфера не видях модел,

с размяна няма да достигна

небетата и моя дом,

не мога планините да повдигна

и няма да робувам на апломб,

разпорил в тъмното на мрака

заключения в страх провал,

в живота подаяния не чакам,

стихията е моят идеал.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf