Усмихвайки се мило на луната,
в дъха ми спрял, викът замря...
Ей там сред другите, в тълпата
ненужна, любовта умря...
Е то е ясно, тя е жива!
Но в мен изгасна яростта,
за туй, че с другите я бива...
ала за мене не показа щедростта.
Не искам с теб да си говоря...
Сърдита съм ти от сега!
Любов ли си не ща да споря,
Ти винаги даряваш ме с тъга...
Аз виждам влюбените в парка,
и виждам теб усмихваш се до тях.
За мен оставяш похот жарка..
и думи празни, писъмца от "ЩЯХ".
Не искам цялата любов за мен.
Аз искам малък къс, дори троха,
и спомен от страхотен ден,
за дъжд от радост в(ъв) праха...
Но ти Любов, нали си запозната...
Ще ме дариш с цветя от самота.
Ще кажеш, че в(ъв) мене е вината,
и ще потънеш в сладката си доброта...
Е... аз жена съм тъжна ама горда!
Не ще се вържа на измамните ти думи
Почистя ли следите от мъже по борда,
ще крача смело по трънливите ти друми!
Отново...
