Не си отивай...
Обичал ли си някога нещо повече от живота си? Усещал ли си, че без него не можеш да съществуваш? Че е част от теб, която никога не си виждал, но винаги си познавал? Ако си, значи знаеш колко много означаваш за мен. Искам постоянно да ти го казвам, а не мога. Искам да крещя,че те обожавам,а знам,че няма да ме чуеш .... Искам да те гушна и никога да не те пускам. Но може ли да се прегръщат миражи? Ти мираж ли си? Или наистина те има? Сънувала ли съм времето, в което се обичахме или наистина се е случило? Вече нищо не знам. Не знам кой си. Не знам къде си. Не знам как изглеждаш. Не знам защо се случи всичко това. Но знам, че си човекът, когото обичам и когото винаги ще обичам. Повече от всичко и всички други. Повече от себе си дори. Може да не ти го казвам, но е само защото се страхувам. Страх ме е, че вече не искаш да го чуваш. Че ще се отдръпнеш. Че ще изгубя и малкото, което имам. А не искам да те губя. Не мога. Не мога да си представя, че ще се събудя и няма да вляза в скайп, за да те попитам как си, за да усетя, че те има там някъде и че си струва и мен да ме има; за да има смисъл да се събуждам. Не мога да си представя, че ще си легна, без да ти пожелая сладки сънища, без да съм мислено с теб, бдейки над съня ти. Не мога да си представя да те няма. И не искам! Може да не си до мен. Може да си с друга. Може никога да не те видя, ако така трябва. Но искам да те има! Искам да те обичам! Който и да си. Където и да си. Каквото и да правиш. С която и да си. Просто да те обичам. Нуждая се от тази обич. Тя е единственото хубаво нещо, което някога ми се е случвало. Единственото истинско. Всичко друго е било измислици, фантазии, маски за пред хората. Но ти си тук - в сърцето ми! И си истински. Защото, ако беше мираж, нямаше да можеш да го накараш да тупти. А то тупти. Ранено. Разбито на хиляди парчета. Кървящо. Но тупти! Единственото, което някога го е карало да се чувства живо, единственото, което му дава сили да продължава да живее, е обичта ми към теб. Затова, моля те, позволи ми да те обичам! Не искам нищо в замяна. Искам само да те има, за да има за какво да живея. Искам да си щастлив, за да съм щастлива и аз. Искам да мога да се събуждам с мисълта, че ще си поговорим поне за малко. Искам да мога, когато заспивам, да знам че има смисъл отново да се събудя. Искам да живея. А моят живот си ти! Моля те, не си отивай! на бебу
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: xgirl
раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2008-08-19
прочитания: 97
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|