Ще си позволя,вечерно слизане по поетични стъпала.Заради написанатовърху здрача,мълчанието е заспалов крилаи стъпките се ронят,споделящи съдба.Стъпала...Мраморно-изрично в черно.На него имаоставена изисканост:от пелерина-лежаща в ръцете ми.Символ на танцуваща жена.Бронзово-достатъчно превъзходно.За настроение,хладен водопади поглед на сърна.Стъклено-с дъно от епохи,в които съм бил.Вик или грях,душа на скулптор.Ще си позволя...Да чуя моя стих:с твоя глас.Ще ме видиш,не в отсъствието,а в запетая на черна роза...Залезен каприз от докоснати листа.Волност на пелерина...Бъди там...
Павлин Пушкаров2008-08-19без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха -------------------------------------------------------------------------------------------------------------