Колко е тъжно само това, че те обичам, обичаш ме и ти, но във живота не става така, както редим ние нишите мечти. Съдбата събра ни, май на шега, да провери силни ли сме, но мн болка има в тази игра. Спиране няма! Раздяла-никога! Не! Съдбата попита, не веднъж, не два: "Да спра ли! Или всичко да продължи?" А двамата с теб, сълза по сълза пишем "Не спирай! Дори да боли!" И ще продължаваме с теб облаги от играта да крадем. Ще лъжем! Ще мамим! Щем, не щем... Но да се обичаме никога няма да спрем.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Preslav
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-08-18
прочитания: 82
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51844
   Съобщения: 249148
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79673
   SMS-и: 815
   Снимки: 5312