|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Уединение на същността...
Безнадеждна феерия ме разпозна,на игра-тихата тъга и преминал стон се разпиляв пастелната дъга.Все в умора от ръце,събрани думи,пътеки в зеленина,се усмихват-когато от поезията ме боли.Но ти си утро,танцуващо в среднощна рокля,без блясък от вълшебство.Върху парапета,когато мраморъте ненаситно червен.Без следи,преди да им повярвам:феи,които ми доливат самота.В едри чаши-позната белота.Все още-не цвят;уединение на същността.Неописан от поети,с рани за душа,която е самотница.Когато те познавах,допълних овал;безкрайност на бохемство.Падали веднъжса светлини,недоцелунати от мен.И аз въздигам полутопли коси,в далечна млечност:изпълнен летен час. Вселената няма утро,а покрив:на разпознати идеали.За това си утро.Безнадеждна феерияв кратък белег... Павлин Пушкаров 2008-08-16без предварително съгласие не може да се копира и/или използва каквато и да било част от стиха
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: zalez
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-16
прочитания: 209
точки: 61 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7956
Автори: 2193
Произведения: 51742
Съобщения: 244240
Лексикони: 2432
Коментари: 79366
SMS-и: 814
Снимки: 5305
|
|
|
|
|
|
|
|
|