Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели


Творба - информация

Уединение на същността...

Безнадеждна феерия ме разпозна,

на игра-тихата тъга

и преминал стон се разпиля

в пастелната дъга.

Все в умора от ръце,

събрани думи,

пътеки в зеленина,

се усмихват-

когато от поезията ме боли.

Но ти си утро,

танцуващо в среднощна рокля,

без блясък от вълшебство.

Върху парапета,

когато мраморът

е ненаситно червен.

Без следи,

преди да им повярвам:

феи,

които ми доливат самота.

В едри чаши-позната белота.

Все още-не цвят;

уединение на същността.

Неописан от поети,

с рани за душа,

която е самотница.

Когато те познавах,

допълних овал;

безкрайност на бохемство.

Падали веднъж

са светлини,

недоцелунати от мен.

И аз въздигам полутопли коси,

в далечна млечност:

изпълнен летен час.

Вселената няма утро,

а покрив:

на разпознати идеали.

За това си утро.

Безнадеждна феерия

в кратък белег...

Павлин Пушкаров

2008-08-16

без предварително съгласие не може да се копира

и/или използва каквато и да било част от стиха

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: zalez
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-16
прочитания: 209
точки: 61 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7956
   Автори: 2193
   Произведения: 51742
   Съобщения: 244240
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79366
   SMS-и: 814
   Снимки: 5305