|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Закъснял
Не гледай ме Стефане... тъжен, сломен...
Какво си очаквал да кажа за пръстена?
Да, с камък би бил, изумрудно зелен,
тъй, както очите ми... Да не бе късно.
Значение има ли накита вече
и камъка, който с лъчите играе?
-Носи ме със себе си. Винаги... Рече.
Това само искам. Повярвай, това е!
Червени, зелени, розови, сини,
лилави и черни, плътни, прозрачни,
смарагди, опали, ахати, рубини...
Напомняш ми нещо, което се плаче...
Напомняш ми - чаках и аз този час.
Не съм си мечтала за пръстен красив.
А просто със нежност и шепотен глас
да кажеш - Любима, със теб съм щастлив...
Не ми беше нужен пръстен годежен,
та двете съдби да прелеем в една.
А толкова пъти с мисъл се вглеждах
в очите ти питащи... Казвах ти - Да.
Не ми е "обида" сега този пръстен,
но както на теб и на мен ми е тъжно.
Защо Боже, Господи, толкова късно...
За тебе аз вече не бих се омъжила.
А ти се надяваш, макар да съм с друг,
частица от теб да е с мене, в душата ми.
Дано би ме върнал... един изумруд.
И той, вместо теб да изпроси ръката ми...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-15
прочитания: 140
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8057
Автори: 2228
Произведения: 52679
Съобщения: 237420
Лексикони: 2509
Коментари: 81987
SMS-и: 820
Снимки: 5419
|
|
|
|
|
|
|
|
|
