Опитах да бъда различен,
опитах – но бях ли разбран?
Опитах да бъда човечен,
опитах – а днес ме е срам!
Държавата своя обичах,
живях с надежда една,
че тука – в мойта държава
ме чака щастлива съдба.
Работих със стиснати зъби,
търпях да ме мачкат с крака!
Усилено впрягах ума си,
и чаках да дойде деня.
Този ден не настъпи
Трудът ми не бе оценен
Търпях – но търпилото свърши!
Признавам си – бях победен!
Избягах от свойта родина
Работих и станах богат
Щастлив съм и съм обичан,
дори непоглеждам назад!
Но вечер, когато се стъмни
Пробожда ме мисъл една
Каква ли е мойта държава?
Липсва ми мойта страна!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: peps
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2006-07-21
прочитания: 252
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8059
   Автори: 2228
   Произведения: 52754
   Съобщения: 240984
   Лексикони: 2509
   Коментари: 82158
   SMS-и: 820
   Снимки: 5417