- Ще пиеш ли едно кафе?
Закъде си се разбързал?
- Така няма да стигнем до никъде с теб.
И вместо да се отдалечаваме
...повече се привързвам...
Поне...
да не говорим за нищо.
Така повече боли
и тебе, и мене...
Пък и за какво ...
Излишно е.
Нали сме разделени?
...
Той пие кафе... И мълчи.
Каза само, с въздишка
и дълбоки влажни очи,
че понякога думите са излишни
че може повече да каже
пулсът на сърцето...
И само то е важното.
Държеше ръцете ми.
Допира ги с устни...
Уж бързаше...
А не искаше да ме пусне.
До дъно кафето изпива,
присвива очи.
Тъгата никак не му отива.
Дали не му горчи?
После... с накъсани думи
дълбоки и тежки
продума...

Не, не...
не говори така...
Не си глупак.
Просто страх, грешки...
Съдба...
Кой знае...
Някога...
Пак...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-13
прочитания: 135
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7956
   Автори: 2193
   Произведения: 51742
   Съобщения: 244103
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79363
   SMS-и: 814
   Снимки: 5305