Защо се влюбих в теб?
Защо след като ме изостави?
Защо обгърна ми ти сърцето с нежност и страст,
а ме изостови? Защо накараме за теб аз да живея и да се смея, а ме изостови сама? Защо кажи страда сега моята душа? Защо сълзите ми не спират и не спокойна съм в ноща?
Защо те питам като ти мълчиш и всичко скрито остава?
Празен е деня ми, пуста е ноща, когато теб те няма.
Защо започна всичко това като явно дошъл е края?
Имам още толкова много въпроси, но отговор така и не получавам. Сега незнам какво да правя, да продължавам ли
да мечтая или теб да забравя?
Знам че пъпят дълъг е до теб, но ще дойда аз сега за да спря да измъчвам своята душа и да намеря отговор на всичко това, което трови и опустошава я сега.