Разлиствам тишината...
като книга.
Страниците...
пълни са с тъга.
По стената мъртва сянка
пак премина
и нахълта в моята душа.
Тя оцветява в кърваво звездите,
на парчета реже спящата луна.
Тя хвърля като пепел
истини в очите ми,
преражда тишината в
скитащи, болни,
грозни и тъжни Слова.
Тя... съм Аз.
И аз съм... Тя.
