Едно дете така невинно,
непорочно с мъничко сърце
в душа с мечтания обвито,
с усмихнато сияещо лице.
Расте и става по-голямо
и в шепи здраво стиснало е любовта,
но в кръстопът на истини попадна рано
и здраво то заключи своята мечта.
Започна да се бори със живота
и стъпваше наивно във калта,
попиваше на хората тъгата
и плачеше понякога от самота.
И срещна много радост, но и мъка
печелеше, но повече с лъжа
разбра че въпреки и да обичаш силно,
не винаги е чиста любовта.
Но детското дълбоко в него си остана,
различно то покълна във пръстта
затвори се във своята измама,
през своите очи започна да твори света.
