Спомен от мъртвите
При теб Стоя на брега на реката... заслушена в звуците на тишината... Пред мен бурни води... ....къпят се, скачат, беснеят луди вълни.. ..разклащат,цепят-земята пръхти. Черен облак се лее.. ..САМОТАТА свойта песен пее.. ---------------------------------------------------- А там на другия бряг-стоиш ТИ изправена, ..цялата потънала в бяло С лице светнало,засияло.. ...Поглеждаш ме -мълчиш..!!! Толкова си далеч,че сили нямам да те стигна веч.С поглед ме рани... за кратко спомените възвиси..търсиш в мен детето уви! Усмихваш ми се-аз пък плача Любов и тъга,лъхат от мойта душа.. ..,сега разголена и чиста и на мен.. ми се иска.разстоянието да пребягам, с вик да изкрещя,да съм силна и при теб да .........долетя.... ... Да те прегърна и целуна,да се отпусна и да заспа,в твойте прегръдки да УМРА!!! САМО една крачка,...един миг стига! Едно усилие водата ще изпепели.. ..и черните вълни завинаги потуши...! ЗА теб...Бабо, която чакам и сънувам
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Белла
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-08-04
прочитания: 84
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|