Годините не са ми много,броят се на четири ръце,Но настоящето безумно строгопостила с мъка моето сърце.
Детският ми пламък във очитеугасна за броени часове.И започнах да се боря с дните,изправих се пред своите страхове.
Но още си пазя тайно мечтите,копнежите от миналото детство.Надеждата в тях остана скрита,помага ми, когато не е лесно.
Дете съм си още и някак "голяма",обичам живота, назад не се връщам.Сякаш в света ограничения нямаи аз от сърце с любов го прегръщам!