Писмо :)

        с усмивка на Дани и Деси 

Здравей, приятелко, пиша

тези редове, да ти разкажа... 

Мойте напъни безкрайни

да напиша аз за теб куплет

ме накараха да полетя със самолет,

там сред облаци и птички

да потърся вдъхновение...

Но познай - с този мой късмет

трябваше да кацна аварийно

във гората на поляна...

Тъкмо чудех се къде съм

и оглеждах се навред,

що да видя - яхнал кон

срещу мене във галоп

иде Дон Кихот....

Спря пред мен,

с лек поклон взе ръката ми,

целува,

и дочувам глас:

"Кралице, ето ме пред Вас!

Дойдох да Ви спася,

че там, в гората има хала..."

Аз пък онемяла - чудя се и мая...

Последва и галантен жест

да пояздя Русинант...

В опита си да се кача

аз на неговия гръб -

туп! и на земята...

Няма да ти казвам

колко ме боля, когато...

...се събудих.... до кревата...    :))

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf