Възможен ли е Раят?

Ще живеем ли
ще живеем ли
заедно?
Или
всеки
у тях си?
И все така ще се оглеждаме
несъзнателно
за някакво ново щастие?
А до тогава
ще се залъгваме само
унесено замечтано
за сутрините в които заедно
ще се будим
и ще се любим на ранина.
А после
ще вдигнем плътното перде
и в стаята деня ще пуснем.
Ще се поглезим в леглото с кафе
и след целувката с кафени устни
ще опънем разпиляната постеля.
Помниш ли
така си представяхме
всяка наша неделя?
Още дълго ли ще мечтаем за този дом
с любов
как ще го събираме частица по частица
както сламка по сламка
вие гнездо
грижовната птица?
Ами кухнята
помниш ли
с цвят на зряла праскова
как щеше да ухае на гозби
на топлина и на
щастие?
Ами онова място
оня кът сувенирен -
история. Споменника на един живот
с много обич грижливо събиран
светая - светих на нашата любов?...
Още малко
и ще изпуснем влака.
Съдбата сама
ще ни раздели накрая.
Кажи ми
мираж ли е това което чакам?
Ще живеем ли заедно?
Възможен ли е Раят?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf