Не ще си простиш никога...

Целувал ли си ледени ръце?

Виждал ли си лебеди, но без криле...

Взирал ли си се във мътните очи,

дори и хладината им да дава

смисъла на всичките ти дни...

Любил ли си полуживо тяло,

що сърцето му за теб е някога горяло.

Как нощем заспиваш до труп...

да, любовта ти угаснала

е обърнала гръб.

Как милваш лице

със надежда да трепне поне,

да те погледне...

Как молиш се през сълзи мълчаливо

да си спомни дните ви щастливи,

за които ти бе забравил някога

и което не ще си простиш никога...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf